През 1888 г. с. Драгановец наброява 95 къщи, от които 60 турски и 35 български. През същата година всички селяни се съгласяват да купят една турска къща за училище и пазарят учител, който да им учи децата да пишат и четат. Името на първия учител не се помни, но веднага след него учител става Къню Пеев, родом от Драгановец, който имал второкласно образование. След него дошъл Стоян Аврамов от с. Вардун, а по- късно назначен за даскал бил Бони Николов от с. Имренчево, Преславско. Той бил сакат с двата крака, поради което учениците го носили на ръце по стълбите на училището. След него в селото идват учители с по- добро образование Куцар Радев от Търговище, който бил с четвъртокласно образование.
Училището от 1888 г. до 1892 г. е частно, след това става обществено. Зареждат се учителите Вардун Попов от с. Върбица, Керка Стойчева от гр. Ески Джумая /Търговище/ с третокласно образование, а след тях вече учители с педагогическо образование като Черньо Ненков и Никифор Петков. От 1902 г. до 1904 г. учителства Сарафка Панайотова от гр. Шумен със седмокласно образование.
До 1903 г. занятията се водят в турската къща, прозорците на които са били много малки, потона се мажел с пръст, а за маса на учителя служела една врата, скована на четири стола. След приключването на учебната година училищните настоятели се погрижили да поправят училището. Направили по- широки прозорците, потона оковали с дъски, стаите се поразширили. Училищното здание се състояло от 2 стаи над маза, от които по- голямата била учебна, а по- малката служела за килийка /черква/. В учебната стая имало само четири чина. През 1903 г. поради увеличение на децата училищното настоятелство закупува още един чин и по този начин чиновете стават пет. До 1902 г. училището се отоплява с дърва, които учениците си носели от вкъщи. От тогава дървата се осигуряват от общинската гора.
В първите години от съществуването на училището в него се приемат ученици над 7 годишна възраст. Имало е даже ученик в първо отделение, който бил на 12 години. През 1903-1904 г. числото на учениците достига 35, като от тях 10 са в първо отделение, 10- във второ, 8- в трето и 7- в четвърто. Момчетата и момичета учат заедно. Учебният курс трае 4 години, две години долен курс и две години горен курс. Обучението през деня продължава 5 часа. Часовете се вземат преди обяд и след обяд. Давали са се 10 минути междучасие. Учебната година започва на 10-15 септември и завършва на 11 май- Деня на Светите братя Кирил и Методий.
До 1902 г. в училището няма прислужник, поради което за чистотата и реда се грижели родителите на учениците, които се редували на смени. През 1902 г. обаче училищното настоятелство назначава прислужник. Училището няма и училищна градина, само неподдържан двор, без зеленина. Учителят Никифор Петков през 1902 г. прави градина, в която посажда градински цветя.
От 1907 г. долният курс се удължава от 2 на 4 години.
Ученици от с. Дрогановец пред сградата на училището – 10-те години на XX век
На 23 септември 1912 г. училището е затворено, поради мобилизацията на мъжете в армията и отворено отново едва на 15 февруари 1913 г. В края на учебната година учениците не държат изпит, а минават според текущия си успех в по- горно отделение. Учители през тази година са жени- Сарафка Иларионова и Недялка Читакова. Изпити започват да се провеждат едва перз 1915 г.
През 1936 г. основите на сградата на сегашното основно училище, която е довършена окончателно през 1938 г. В изграждането на училището участват почти всички селяни с доброволен труд. След 1944 г. грижата за училището е вече ангажимент на кметството.
През учебната 1945-1946 година се открива трети клас /равен на днешния седми клас/ и по този начин прогимназията става пълна. От 1951-1952 г. училището започва бързо да се озеленява. В училищния двор се засаждат повече от 30 липови и ясенови дръвчета. През учебната 193-1954 година училището е измазано отвън и е елетрифицирано. През учебната 1955-1956 година западната част на училищния двор е превърнат в парк, а класните стаи и коридорите са освежени и украсени с цветя в саксии.
Из „Из миналото на село Драгановец”
Георги Минев